Brexit: Един прокрадващ се провал
Борис Джонсън и други хардлайнери от придвижването в поддръжка на Brexit назоваха този тренд „ боязън от плана ": предизвестията за икономическите последствия от напускането на Европейски Съюз целят само да изплашат английската общност. Майкъл Гоув, английският министър на правораздаването по време на референдума през 2016 година, даже стигна до такава степен да разгласи, че хората в Обединеното кралство са непрекъснато омайвани от специалисти, които в множеството случаи се провалят в прогнозите си. Сега към този момент изминаха повече от две години - и английската стопанска система наподобява към момента добре. Дали в последна сметка последователите на Brexit не се оказаха прави?
Проучванията демонстрират, че икономическите прогнози, оповестени към референдума през юни 2016 година, са били в болшинството си прекомерно песимистични. Икономистите са надценили краткосрочните отрицателни последствия от референдума за Brexit. Опасенията на някои специалисти за криза не се извършиха. Това улеснява популистите като Борис Джонсън да се борят за корав Brexit, в края на краищата макар решението към момента Островът се радва на съвсем цялостна претовареност, написа немският вестник Die Welt.
Но по-точен обзор демонстрира, че излизането от Европейски Съюз е мъчително преди даже да е почнало.
1. Растежът се забавя
Британската стопанска система пораства - само че доста по-бавно, в сравнение с преди референдума. Докато английската стопанска система неотдавна набъбна с 1,2%, растежът в останалата част на Европейски Съюз бе 2,3%. Подобно развиване се следи и в международен мащаб: Англия се трансформира от водач в границите на страните от Г-7 в безспорен изоставащ.
Но какво значи това съответно? Според изчисленията на икономисти английската стопанска система губи 350 млн. паунда на седмица. До средата на 2018 година минусът е достигнал към 2% от брутния вътрешен артикул (БВП), дефинират икономисти при пресмятане на модела. Загубата може да доближи до 3,4% до края на 2019 година
Изследователите цитират две вероятни аргументи: възходящата неустановеност, която в кратковременен проект ще окаже негативно влияние върху вложенията и потреблението, както и свитата търговия с континентална Европа. Последствията: Англия става трайно по-бедна поради Brexit. Други анализатори чакат даже още по-големи загуби.
2. Инвестициите стагнират
Голям брой английски и задгранични компании оповестиха след референдума, че ще премислят плануваните вложения във Англия или даже дали да не изберат друго място. В резултат на това частните вложения се покачиха доста едва от средата на 2016 година, макар че английската стопанска система продължава да пораства и е налице съвсем цялостната претовареност. През първите две тримесечия на тази година вложенията даже спадат.
При това положителното развиване на пазара на труда би трябвало да бъде тласък за фирмите да влагат в нови технологии. Вместо това компании, най-вече от автомобилната промишленост, най-малко за известно време изостават проектите си. Преди референдума английската централна банка очакваше „ мощен напредък ". Сега специалистите считат, че английската стопанска система е изгубила вложения за 22 милиарда паунда поради решението на Brexit.
3. Паундът отслабва
Британският паунд се обезцени внезапно след гласуването за Brexit по отношение на $ и еврото. Две години по-късно валутният курс се възвърне едвам леко. Причината и тук е същата: неустановеност. Инвестициите се задържат, до момента в който стане ясно какви ще са връзките сред Англия и Европейски Съюз в бъдеще. Падащият обменен курс прави вноса по-скъп и е налице ускорение на инфлацията в страната.
Но евтиният паунд не е отрицателен самичък по себе си. Девалвацията може да увеличи конкурентоспособността на експортната индустрия, защото фирмите могат да оферират своите артикули по-евтино на международния пазар. Англия не е класическа експортна страна. Коефициентът на експорт, т.е. съотношението сред износа на артикули и Брутният вътрешен продукт, е към 16% - при услуги, представляващи към 30% от стопанската система. За съпоставяне, междинната стойност в останалата част на Европейски Съюз (с изключение на британците) е 36 (или 49 с Великобритания) %. Британската стопанска система не е профилирана в износа на артикули, а зависи основно от финансовата промишленост в Лондон. Тя генерира към седем % от общата икономическа продукция.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова
Проучванията демонстрират, че икономическите прогнози, оповестени към референдума през юни 2016 година, са били в болшинството си прекомерно песимистични. Икономистите са надценили краткосрочните отрицателни последствия от референдума за Brexit. Опасенията на някои специалисти за криза не се извършиха. Това улеснява популистите като Борис Джонсън да се борят за корав Brexit, в края на краищата макар решението към момента Островът се радва на съвсем цялостна претовареност, написа немският вестник Die Welt.
Но по-точен обзор демонстрира, че излизането от Европейски Съюз е мъчително преди даже да е почнало.
1. Растежът се забавя
Британската стопанска система пораства - само че доста по-бавно, в сравнение с преди референдума. Докато английската стопанска система неотдавна набъбна с 1,2%, растежът в останалата част на Европейски Съюз бе 2,3%. Подобно развиване се следи и в международен мащаб: Англия се трансформира от водач в границите на страните от Г-7 в безспорен изоставащ.
Но какво значи това съответно? Според изчисленията на икономисти английската стопанска система губи 350 млн. паунда на седмица. До средата на 2018 година минусът е достигнал към 2% от брутния вътрешен артикул (БВП), дефинират икономисти при пресмятане на модела. Загубата може да доближи до 3,4% до края на 2019 година
Изследователите цитират две вероятни аргументи: възходящата неустановеност, която в кратковременен проект ще окаже негативно влияние върху вложенията и потреблението, както и свитата търговия с континентална Европа. Последствията: Англия става трайно по-бедна поради Brexit. Други анализатори чакат даже още по-големи загуби.
2. Инвестициите стагнират
Голям брой английски и задгранични компании оповестиха след референдума, че ще премислят плануваните вложения във Англия или даже дали да не изберат друго място. В резултат на това частните вложения се покачиха доста едва от средата на 2016 година, макар че английската стопанска система продължава да пораства и е налице съвсем цялостната претовареност. През първите две тримесечия на тази година вложенията даже спадат.
При това положителното развиване на пазара на труда би трябвало да бъде тласък за фирмите да влагат в нови технологии. Вместо това компании, най-вече от автомобилната промишленост, най-малко за известно време изостават проектите си. Преди референдума английската централна банка очакваше „ мощен напредък ". Сега специалистите считат, че английската стопанска система е изгубила вложения за 22 милиарда паунда поради решението на Brexit.
3. Паундът отслабва
Британският паунд се обезцени внезапно след гласуването за Brexit по отношение на $ и еврото. Две години по-късно валутният курс се възвърне едвам леко. Причината и тук е същата: неустановеност. Инвестициите се задържат, до момента в който стане ясно какви ще са връзките сред Англия и Европейски Съюз в бъдеще. Падащият обменен курс прави вноса по-скъп и е налице ускорение на инфлацията в страната.
Но евтиният паунд не е отрицателен самичък по себе си. Девалвацията може да увеличи конкурентоспособността на експортната индустрия, защото фирмите могат да оферират своите артикули по-евтино на международния пазар. Англия не е класическа експортна страна. Коефициентът на експорт, т.е. съотношението сред износа на артикули и Брутният вътрешен продукт, е към 16% - при услуги, представляващи към 30% от стопанската система. За съпоставяне, междинната стойност в останалата част на Европейски Съюз (с изключение на британците) е 36 (или 49 с Великобритания) %. Британската стопанска система не е профилирана в износа на артикули, а зависи основно от финансовата промишленост в Лондон. Тя генерира към седем % от общата икономическа продукция.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ